българската коледа

по обед. седнали сме един срещу друг на масата и плющим бобец в духа на традициите. от време на време ми подсвирва тихичко и сочи с нахилена брадичка към Мъжа, който спи на дивана срещу нас. Мъжът го е довел тук. взел го е за празника. така и не можа да определи какви са родствените връзки между Мъжа/Господина, Жената и мен, Войника. пада си по огъня и идва от добрич.

“голям град. колелета, кукли, магазини, много...” е, хубаво, ти какво правиш там? “скитам и довечера се връщам в дома.”
изкарва с просене по 10 лева на ден. “пазя ги. харча ги за един касетофон. той е там , във е това, прибран...” затруднен е да нарича повечето неща, сигурно затова е толкова естествен. касетофонът е прибран от господин Велчев от дома: “добър, слушаме го, когато чупим прозорците, пак е добър. а ние на яд чупим прозорците.”

братя, сестри? “имам гадже, напиши: станислава + севдалин = ВНЛ. като мене на 11.” тя знае ли че крадеш и просиш? “да, ама нищо не прави” ами какво прави толкова тогава? “пише, учи. един път аз и тя отидохме у неговата къщи и тя ми показа всичко”. браво. ами твойто къщи? “нямам къщи”. що? “аз съм в домдъга. а ти откъде си?” аз бях войник, ама сега съм пак от софия. знаеш ли какво е софия? “има там голям град, нали? там хубаво ли е? на мен ми е хубаво само да крадя. да, пиши.” ами да, хубаво е в София. има за крадене. “о, да, су-пер, точно сега на тъмни вечер като е тъмно.” а, ама ти само на тъмно ли крадеш? “да. и през деня малко. търся такова, дупки. когато ядат хората следобяд, и после отивам горе: катериш стъпала и през една дупка. и има много очила, цял куп продадох за лев.” пръцва по шумно от слон: “хе-хе, бива си ме”.

я, чакай малко, кажи ми пак за гаджето: тя като ти показа всичко и ти като изкарваш пари, не си ли и подарявал нещо? “е, пръстен за педесе стотинки и взех и още нещо за един лев, дето го отваряш и викаш а, свети, пръстен, да, кутийка. тя е в дорагаби. Там идат много хора да учат, аз съм в петирбирон.” как се запозна с нея? “ ‘гат дадох пръстена. и тя каза че ме обича и ме целуна.” смятай...

какъв ден сме днес, защо всички се радват? “тъмни вечер, никой не иска да ходи на училище”. отваря снакса от торбата за него под елхата: “искам да ми се падне спардамен да свети или очила”. пада му се дядо коледа и го подарява на Жената за късмет. рибката от шоколадовото яйце я подарява на Мъжа “за да има поздрави”. отделно е нарисувал и това:

кой е този до елхата? “аз, бе!” а тези сърца там летящите отгоре? “пак мойто. и на станислава” а третото? “то е само за поздрав”.
днес, викаш, празник; какво най-много ти хареса от тъмни вечер? “да играя на компютъри”.
добре, ставам. “ам' ади, де, откога чакам аз.”