сиганското лято, малелей...

... комай отече. шауърсите почват през ден, вдигайки меланколи-то на 1000. докато трескаво подготвям рекламните пекиджи за панаирот, пресмятам на ум какво още можех да ад-на към експириънсите през изтеклия сезон. бе, квото можахме - отразихме. есента може да е мразена от болшинството трътки на третата планета, но според древните манускриптажи на зерутата, именно това са месеците, през които можеш да си бръкнеш най-надлибочко в душицата, да поизчегърташ нещо загорелко, да смажеш с некой лубрикант, тук-там да китосаш. после фасагенче, латекс, гръцка мазилка и ред други козметики, ъф корс. зимата да стегне, да хване така, регенериращо, че после пак ю-хуууу - по върховете на въздушните кули и гребените на лайняните вълни. малко интензивна интровертност няма да навреди никому. ама малко, ейшшш! ;]

да си кажа казванката

бацинка, писна ми от сценаристи, агенти и продуценти. едните се имат за супер умни и иновативни, от малки искат да творят битиета и небитиета, клонирайки клишетата и повтаряйки едните и същи грешки на историята. вторите са ти уж приятели, ама ти държат правата. ебаси гадното: мисля, че е по-добре някой да ми бръкне с два натъркани с люта чушка пръста в гъза и да ги разтвори, отколкото да ми държи правата. и що няма кой да ми държи задълженията, дееба, в тоз шарен свят?! третите са най-лоши: в тях хляба, в тях и ножа. те казват на едните в какъв точно филм да те вкарат, а на вторите - как това да стане така, че да си най-преебан.

поука 1: независимостта е зависимост и обратното.
поука 2: степният вълк на хесе вие, много протяжно и много болно.
поука 3: шоуто трябва да продължи, поне до края на сезона - хората гледат.
поука 4: ако поуките са повече от три, много му мислиш.

депресиите

идвали пак, някои от тях с промяната в пагодата. трябва ли си ги изкарваме на принципа 'с лекарство - седмица, без лекарство - седем дена', прегръщайки ги горещо и отдавайки се на така интересните дебри на егото? другата оферта е да се прекръстиш (или да удариш чело и на четиртяхто посоки, ахмеде), да стиснеш халката яко, да се нахилиш изкуствено и да се надяваш, че не изглеждаш като каубой в санаториум. пък каквото патлак покаже. бум-бум!

from 'lose' to 'netz'

- бе, има, нещо става тука. кръстил съм я "посоки".
николай става в малките часове и хуква по язовете да снима. а тези ги е гепил на трифон зарезан нейде из... българия. надявам се да издържи изпитателния срок, че аман вече. баси колко чувствителни са зерутата като вдишат малко зеленина...

п.с. кейбъл гай, забрави си бракуваните суичове, уе!
п.п.с. добре де, признавам: аз съм тоя, втория от дясно на ляво, дето се изумява в какъв филм пак се е снимал без даже да се усети. не нихилистът (крайният вдясно) и не позьорите (всички други). 'случайно оцелелият', хахаха, камбст!!!

дарк готик гибериш

ако бе спазил уговорката и бе минал през третия етаж, белият щеше да дочуе как падре фелацио молеше ломотливо за прошка четиримата, които бяха затъкнали по един патлак във всяка една от по-известните му дупки. така и не успяха да дръпнат спусъците заедно, та стана малко грозна картинката. но пък май го боля малко повече. за съвсем кратко. от греховното му расо излетяха ято сакати червени гълъби, които се блъскаха в зазидания преди цялото време на света прозорец. поредният млад послушник стоеше полугол в тъмния ъгъл и хлипаше от облекчение и безумна мъка в съотношение 45/55. кой щеше да се грижи за него сега и да го успокоява, че адът не е само мръсни гащи и страх, а и липса на състрадание? добре, че поне се бе молил за името си всяка една минута.

камбаната заби и всеки на двора бе готов да се закълне, че гласът й сипеше най-милите проклятия от векове. отнякъде някой поливаше всичко обилно с кръв и мъгла и никой не оспори комфорта. най-накрая запяха до припадък.