пак бухалов

тагове: cotes du rhone grenache-syrah 2006, the gutter twins

игахсиму, колкото повече наближава отпуската, сякаш по-се стягам откъм дупарата. но! най-накрая финиширах с частпрома. "ебахти тъпия частпром си вързал", изхили ми се свилен в слушалката вчера, "давай да ставаме плочкаджии." прав е. трябва да разуча курсове, туй-онуй. ше връзвам тенекии, ше врънкам, ше лъжа, няма да си довършвам работата, хорски животи ше зависят от мен. съблазън!

маам си аз и се възнаградих с две филмета по ейчбиото: единия суперкомерс ("Непобедим" с Марк Уолбърг) и едно суперкино ("Бялата графиня" с Ралфи Файнс). яко: на втория ми остана начесана естетиката, ама на първия като келеш се изюдих. не знам защо, ама на филми със спортна тематика чисто така американско-промивни ми иде да рева. някой път даже и ми се случва. всеки път ми настръхва врата, дее'а и пропагандния им апарат дее'а. което ми напомня, че скоро почват предсезонните в НФЛ, а Брет Фарв нещо има проблемации с Пакърс. тъпо: дано се оправят. хич не ми се ще да викам за два отбора този сезон.

п.с. зи гътър туинс са марк ланеган и грег дули и са ебати; сатурналия се казва лп-то. иихуу, алтърнативларъ фурева!

от обяд ми й' заседнал...

тагове - bordeaux DULONG reserve, last shadow puppets
куул. довчера ще си зъма чао с министри. група, на която имах касетки с рисувани от мен обложки преди - гуднес! - петнадесет години. като гледам сетлистите, едва ли ще ми изпълнят всичките злини-по-желание, но самия факт, че ще се появят тъдява не е за подценяване. за подценяване е вярата в собственото безсмъртие. виждаш си музиките лайв след петнадесет години, които средно са 1/4 от времето ти на тази ненормална връткаща се около себе си и слънцето синьозелена топка. наздраве!
а, в близките промеждутъци между поредните заспивания и събуждания трябва да натикам близо десет текста и когато на финалната права разсека лентата с високо разперени ръце, останал без дъх и с литри пот стичащи се къде дупиту, наведнъж ще си инсъртна не една, а две шишички от прекрасните червени вина, блу чийз на корем. вий си шмокайте джина, само ня'а да са плашункати!
очаквайте скоро: репортажи от бестфеста, по-скоро снимки, не мога да говора толко много вече аз. трябват дела, а не думи. и ако случайно не си открехнатият меломан, средностатистическият посетител на милата ми страничка - това горе второто е, хм, групица - единият от арктик монкиз, другият - от дъ раскалз. най-добриять брить тия дни. долей си тоникь и грувирай и ти, взели те мътните.

apocalypse and the spirit

бах мааму, не съм се будил от взривове откак в щаба на флота давах един от общо петте си наряда и сънувах падащи горящи хора да избухват из варна-багдад (две години преди сериалът "герои" да се появи, питор петорели!) после малко паника по бтв, колкото да се залостим така здраво, а после също толко методично да изляза за бач. ок, признавам си, че в буса се забавлявах, представяйки си там разни такива апокалипс-ссинариоуз и как бягам през цялата гибел да намеря когото търся. на фона на рой орбисън, не е зле.

http://www.last.fm/event/679713 - добрата новина е, че музиката ще спаси света, обаче - за пореден път! ако си си представял, че тва лято в Бургас ще видим АДФ, Бонобо, както и - гуднес! - самия Елдрич, или си изпечен ментак и лъжеш, или се казваш Иван Вълков. дано лайн-ъпа да се обогати още. дано.

who's gonna ride your wild horses?

еми ей го на...

значи, сещам се за ибрахим ферер пак, да го прости бог и неговия лазарус ("сипвам му ром, на мен ми харесва, значи и на него трябва да му харесва"). та старият пеещ-като-никой-друг тарикат изтърси нещо от сорта на: "все още има хора, които се грижат да съм наоколо". не бих могъл да бъда по-точен, а и нямам желание да се меря с нещо неизмеримо. "ванка, по същество!" - не харесвам "ванка", шомбст, но пък никога не съм натрапвал на хората предпочитанията си към протокола. за съществото си прав, обаче.

та, крайно услужливи контри, свързани с цветния заговор http://nemertini.com/ не спряха джентли да подритват долуподписания по мързеливия ботъм, че даже и нарисуваха новите дрехи на журнала. мотивите им за мен остават донякъде неясни. ок, можех и да кажа, че това са едни крайно светнати Приятели, с които се чувствам рядко щастлив (ама не у гащите) и то не само щото сме шернали тул къде босфора, а и щото някак си много така се ценим едни-други дее'а, и то насред тоз лусиден цирк де тегне връз наща аха-аха отминала късна ранна възраст. но няма да го кажа това, тъй като основният проблем на хората, които по една или друга причина са попадали на това място е, че не разбират много-много за какво става дума. "там ти е чарът, еби ги в гъза." не мога, ама ще трябва. няма как.

тепърва ще разписвам туй-онуй, ще си припомням, че почистим малко и поподредим, че разкършим. а вий, знай и незнайни визитърс, бъдете живи и здрави и все таки топре тошли.

на прага: тези дни в едно свободно разространявано лайфстайл списание редом до един разказ (!), ще видите една силно колажирана версия на тази снимка, ползвана с чисто комерсиална цел. реших, че оригиналът, заснет тъй любезно от Б."М".П. е подходящ

точно за този пост. ключът в цялата композиция е втората бира. моумънтс аа цъ би шеърд, римемба?