значи ето как приблизително може би е изглеждал Великият Тъпкач, старият триперлясал бузьо джакомо казанова. венецианска му работа!* и след като в кожата му са се пъхали ален делон и най-награждаваният посмъртно актьор - хийт леджър, редно беше и .бг-версията му да е нещо поне толкова вълнуващо, па макар и "на тятър". и е, мамка му; аз, цивилизовано предубеден, вяло очаквах халтурец, а то - чувствена работа, найс ен клийн, минимъл, повече сълза отива, отколкото смях, метафорикали спикин. гуд джоб. определено има хляб, макар и да се натрапват леки, ама леееки линкажи към "дон ж." в народния.
та, по същество: купуваме ние билети за първия ред, за премиерата, половин месец по-рано, а-у!, и таим дъх. мен ми е лесно в уречения ден и час, ама на нея не й е чак пък толко и се бави из умрелия трафик. с покруса установявам, че към единствените свободни две места в края на първи ред (йеп, наще) апетит и претенция, обилно поръсени със залежала културтрегерска наглост, са заявили едни лелки. едната, най-възрастната, се ужасява от наличието ми и търти да бяга. другата си седи обаче. на нейното място. "извинете, чакам я, това са нашите места." - викторианска англия среща изнервения делиорман.
"и моят е с този номер, съжалявам." - опааа, гимастики пак! стига де...
"да, но на вашия пише правостоящи, ред 1, място 2, а на мен партер, ред 1, място 4." - на моя страна е самата справедливост, ти да видиш! а и пионерско зорко око, все пак.
"аммм, аааа... къде е тя?" - декларация на сериозни намерения и неприкрита токсичност.
"идва." - чух я преди 10 секунди да бяга по телефона.
"ха!" - и тук изтърсва гадна перифраза на "кой свари, той превари", приписвайки го на някаква жена-авторитет. от шока не съм го запомнил даже. и по-добре.
"ПОМОЩ!" - надявам се да прочете в очите ми стюардката (или както там й викат).
"какво сега?" - да съм единственият с подобен проблем, да ме намаже с мед. но полугласни сръдни долавям отвсякъде, трябва да потушат всичко до секунди, че мачът почва.
"ами местата, такова, ние нали сме си купили билети, а тя идва до минути..." - майсторът на сбития преразказ сочи недвусмислено надутото нещо до него.
"ама, чакайте, аз това нещо
го отразявам." - искаш война, на ти война, момче.
"всички го отразяват..." - стюардката опитва принципност, на зеру идеалистката тя, дай цунка!
"ах, хахаа, дааа, но аз го отразявам
реално, не просто така." - и не мърда, а аз вече искам или при мама, или просто да умра.
тя влиза: много я обичам и най-важното е, че е тук. трябва да действам, конфузът расте - изнудвам за 1,5 сек друга стюардка по повод един стол за нея. мястото си подканващо заменям с третата от Трите, която не ми противоречи, а веднага разбира, че другият вариант е кървав. и, мамка му, пак съм до онази овца, само че от другата страна! а, и защо е всичко това блабла дотук:
през февруари 2009 г. реалното отразяване се изразява в изваждането на тефтер и химикал в тъмното и пецкайки по някоя и друга заврънтулка при всяка реакция на околните. ах как ме засърбя да попитам къде можем да прочетем, нали, нещо. добре че удържах, овце реклама не заслужават.
иначе за "казанова" на диана добрева - твърдо "мхм!"
поздрав ако не с друго, със златния дъжд в края, много ми е красиво!
* сега се сещам, без никаква, ама никаква връзка, че супер марио водопроводчикът не може да не е и той венецианец с тоз занаят каналния... иначе по баща японец нали....
винаги има някой и друг колега -бухал, с който да пуснеш ластика и да откриеш някоя и друга хубост на все така преобладаващо живия живот. и докато уреждаме, хаха, букването на Мориси в букурещ и с кеф прехвалваме буутлега на лайва му от миналата седмица, човекът отсреща сипва още две бонус:
