LFTP: voices in dark rooms

BANSKO, R U A'RIGHT?!!

2009-06-22T17:31:00.003+03:00

Ами, това е положението. Брит-поп-алтърнатив-таратанци парти ще да се проведе тази събота ей туканка на! Ако единият от двамата невежи трактористи ви се зачини къде мен... не знам! Знам само, че на таз държава и требват повечко ТАНЦИ, фъкрайссайк! Соу, лец ду ет. Ду ет!

dimitar shines pt.2

2009-05-17T14:05:00.004+03:00

това е, чиче: кой би помислил, че едно българче ще вдигне най-силната шампионска купа още в първия си сезон в юнайтед? поне трима: онзи на снимката, заедно с великия сър алекс и аз. ами, както се казва, радваме се! и чекаме финала за по-красивата купа на 27-ми. за всички т.нар. критици на бербатов - моля, гледайте внимателно всеки мач с негово участие ако трябва и по няколко пъти.
така е то.
]:) x 18.

invaders must die with no line on the horizon

2009-03-17T23:16:00.005+02:00

верно че и двата горнопосочени са заразно неизвадими от плейъра, но саундтракьт на месец март, а комай и нататък е 22-минутната, хаха, ремиксня, извършена от amorphous androgynous по едно от най-яките парчета на oasis - falling down. a monstrous psychedelic bubble mix е преснат отделно на винил, ти да видиш. ама гъзари братята - парчето с анти-кралско-семействения клип има ремикси от кемикъл брос, туиги рамирез, продиджи, както и на гореспоменатите. специални поздрави ти праща кака ти алиша суфит някъде ~ 13:40. бе яко бе, ше им и музиките им ше...

life, in all its disgusting glory, goes on

2009-02-17T00:37:00.009+02:00

винаги има някой и друг колега -бухал, с който да пуснеш ластика и да откриеш някоя и друга хубост на все така преобладаващо живия живот. и докато уреждаме, хаха, букването на Мориси в букурещ и с кеф прехвалваме буутлега на лайва му от миналата седмица, човекът отсреща сипва още две бонус:

- ако си в кишинев, молдова и се чудиш де да пийнеш, тропнеш хорце и забършеш нещо сносно за проникване, пробвай селската дискотека. 70% от аудиторията - дамска, както е видно от снимките, по-скоро привлекателно изглеждаща (да не говорим на 3 големи кво ги прайваме наред). и били, хм, напълно склонни да сътрудничат. уискито - 7 лева, и повече сме се бръкяли...

- ако си търсиш красив и стойностен тапет за декстопа - какво по-добро място от redcafe.net - дъ лийдинг маенчесцаа юнайтиид форум, където наградата за най-смислен тред днес ще дадем на ей този. да, и аз чакам да изкарат нещо по хай-рез с бербо, дотогаз - марадона, възпоминанието на жертвите '58 с шалчетата и безумно големият кийно са ми топ ъв да декс напрао!

a hard day's night

2009-02-12T03:46:00.007+02:00

french milk: 1 part ricard, 5 parts lemon soda, some ice cubes. cheerz and goodnight!

when a man loves (or not) them women

2009-02-12T02:09:00.004+02:00

значи ето как приблизително може би е изглеждал Великият Тъпкач, старият триперлясал бузьо джакомо казанова. венецианска му работа!* и след като в кожата му са се пъхали ален делон и най-награждаваният посмъртно актьор - хийт леджър, редно беше и .бг-версията му да е нещо поне толкова вълнуващо, па макар и "на тятър". и е, мамка му; аз, цивилизовано предубеден, вяло очаквах халтурец, а то - чувствена работа, найс ен клийн, минимъл, повече сълза отива, отколкото смях, метафорикали спикин. гуд джоб. определено има хляб, макар и да се натрапват леки, ама леееки линкажи към "дон ж." в народния.
та, по същество: купуваме ние билети за първия ред, за премиерата, половин месец по-рано, а-у!, и таим дъх. мен ми е лесно в уречения ден и час, ама на нея не й е чак пък толко и се бави из умрелия трафик. с покруса установявам, че към единствените свободни две места в края на първи ред (йеп, наще) апетит и претенция, обилно поръсени със залежала културтрегерска наглост, са заявили едни лелки. едната, най-възрастната, се ужасява от наличието ми и търти да бяга. другата си седи обаче. на нейното място. "извинете, чакам я, това са нашите места." - викторианска англия среща изнервения делиорман.
"и моят е с този номер, съжалявам." - опааа, гимастики пак! стига де...
"да, но на вашия пише правостоящи, ред 1, място 2, а на мен партер, ред 1, място 4." - на моя страна е самата справедливост, ти да видиш! а и пионерско зорко око, все пак.
"аммм, аааа... къде е тя?" - декларация на сериозни намерения и неприкрита токсичност.
"идва." - чух я преди 10 секунди да бяга по телефона.
"ха!" - и тук изтърсва гадна перифраза на "кой свари, той превари", приписвайки го на някаква жена-авторитет. от шока не съм го запомнил даже. и по-добре.
"ПОМОЩ!" - надявам се да прочете в очите ми стюардката (или както там й викат).
"какво сега?" - да съм единственият с подобен проблем, да ме намаже с мед. но полугласни сръдни долавям отвсякъде, трябва да потушат всичко до секунди, че мачът почва.
"ами местата, такова, ние нали сме си купили билети, а тя идва до минути..." - майсторът на сбития преразказ сочи недвусмислено надутото нещо до него.
"ама, чакайте, аз това нещо го отразявам." - искаш война, на ти война, момче.
"всички го отразяват..." - стюардката опитва принципност, на зеру идеалистката тя, дай цунка!
"ах, хахаа, дааа, но аз го отразявам реално, не просто така." - и не мърда, а аз вече искам или при мама, или просто да умра.
тя влиза: много я обичам и най-важното е, че е тук. трябва да действам, конфузът расте - изнудвам за 1,5 сек друга стюардка по повод един стол за нея. мястото си подканващо заменям с третата от Трите, която не ми противоречи, а веднага разбира, че другият вариант е кървав. и, мамка му, пак съм до онази овца, само че от другата страна! а, и защо е всичко това блабла дотук: през февруари 2009 г. реалното отразяване се изразява в изваждането на тефтер и химикал в тъмното и пецкайки по някоя и друга заврънтулка при всяка реакция на околните. ах как ме засърбя да попитам къде можем да прочетем, нали, нещо. добре че удържах, овце реклама не заслужават.
иначе за "казанова" на диана добрева - твърдо "мхм!"
поздрав ако не с друго, със златния дъжд в края, много ми е красиво!

* сега се сещам, без никаква, ама никаква връзка, че супер марио водопроводчикът не може да не е и той венецианец с тоз занаят каналния... иначе по баща японец нали....

малко дяволи, малко рикелме; мучо мерло

2009-02-09T00:47:00.002+02:00

пак кръглотъркалящото гледа младежта - найш ли къв е кеф отгоре на него? гигсънса спаси челото на команда роха ла берба, перфетто! синьото туборгско стъкло се намесва о малките часове в защита на литър рикар-анасон (преждеизпит). макар и да имам раб'та, всинца имат такава, не е сега моментума да й се заделя дължимото. импортанца бележат късните неделни/ранно понеделни ритнитопки, които ОБУСЛАВЯТ утрешното ти безсънно преоправдаване. "ау, шефчона, ибара на два пъти пред вратата се опроверга... тънка мъка на втора струна, фалшивото "си"..." ама така е, брях - в архентина отказват и отказват плейване до самият край, ша ни трайш викат! струва си де - на нашия му викат Роман и всичката младеж от торнео де пентагонал подкрепя на него. дано бият, дано всичко. глори глори ман юнайтид, вамос бока!!! аз съм си аз, ти си си ти - кой е фенът? паааадна другааарят... аууу 0:1 ноир! кеф! чувам ги: дале дале боооо, дале дале бооо!!! ибара, рикелме петичка, виатри, 0:2 - ко стана вееее? уйдаиба, 1:2, файнъл, бива. лека нощ.

стратокастинг и отгоре на него човек

2009-02-07T01:15:00.005+02:00

трак, трак, та тракинг. къде ходиш? стоя. ама май и мълчиш. май, юни, мир да има, а? няма мир, слушай ся тука мюзичката. "the empyrean" - втори албум на годината, положен до антъни-ен-дъ-жонсонсовия "crying light". нещо ми става като чуя адаша фрушанти. нещо хубаво. този път като едно време - слушалки и вино, вино и слушалки. рипийт до откат, без чат, никакви социални мрежи. само аз и аз, да видим кой кого, копеленцето му мръсно.

пак бухалов

2008-07-21T02:38:00.005+03:00

тагове: cotes du rhone grenache-syrah 2006, the gutter twins

игахсиму, колкото повече наближава отпуската, сякаш по-се стягам откъм дупарата. но! най-накрая финиширах с частпрома. "ебахти тъпия частпром си вързал", изхили ми се свилен в слушалката вчера, "давай да ставаме плочкаджии." прав е. трябва да разуча курсове, туй-онуй. ше връзвам тенекии, ше врънкам, ше лъжа, няма да си довършвам работата, хорски животи ше зависят от мен. съблазън!

маам си аз и се възнаградих с две филмета по ейчбиото: единия суперкомерс ("Непобедим" с Марк Уолбърг) и едно суперкино ("Бялата графиня" с Ралфи Файнс). яко: на втория ми остана начесана естетиката, ама на първия като келеш се изюдих. не знам защо, ама на филми със спортна тематика чисто така американско-промивни ми иде да рева. някой път даже и ми се случва. всеки път ми настръхва врата, дее'а и пропагандния им апарат дее'а. което ми напомня, че скоро почват предсезонните в НФЛ, а Брет Фарв нещо има проблемации с Пакърс. тъпо: дано се оправят. хич не ми се ще да викам за два отбора този сезон.

п.с. зи гътър туинс са марк ланеган и грег дули и са ебати; сатурналия се казва лп-то. иихуу, алтърнативларъ фурева!

от обяд ми й' заседнал...

2008-07-12T11:06:00.002+03:00

тагове - bordeaux DULONG reserve, last shadow puppets
куул. довчера ще си зъма чао с министри. група, на която имах касетки с рисувани от мен обложки преди - гуднес! - петнадесет години. като гледам сетлистите, едва ли ще ми изпълнят всичките злини-по-желание, но самия факт, че ще се появят тъдява не е за подценяване. за подценяване е вярата в собственото безсмъртие. виждаш си музиките лайв след петнадесет години, които средно са 1/4 от времето ти на тази ненормална връткаща се около себе си и слънцето синьозелена топка. наздраве!
а, в близките промеждутъци между поредните заспивания и събуждания трябва да натикам близо десет текста и когато на финалната права разсека лентата с високо разперени ръце, останал без дъх и с литри пот стичащи се къде дупиту, наведнъж ще си инсъртна не една, а две шишички от прекрасните червени вина, блу чийз на корем. вий си шмокайте джина, само ня'а да са плашункати!
очаквайте скоро: репортажи от бестфеста, по-скоро снимки, не мога да говора толко много вече аз. трябват дела, а не думи. и ако случайно не си открехнатият меломан, средностатистическият посетител на милата ми страничка - това горе второто е, хм, групица - единият от арктик монкиз, другият - от дъ раскалз. най-добриять брить тия дни. долей си тоникь и грувирай и ти, взели те мътните.

apocalypse and the spirit

2008-07-03T12:56:00.005+03:00

бах мааму, не съм се будил от взривове откак в щаба на флота давах един от общо петте си наряда и сънувах падащи горящи хора да избухват из варна-багдад (две години преди сериалът "герои" да се появи, питор петорели!) после малко паника по бтв, колкото да се залостим така здраво, а после също толко методично да изляза за бач. ок, признавам си, че в буса се забавлявах, представяйки си там разни такива апокалипс-ссинариоуз и как бягам през цялата гибел да намеря когото търся. на фона на рой орбисън, не е зле.

http://www.last.fm/event/679713 - добрата новина е, че музиката ще спаси света, обаче - за пореден път! ако си си представял, че тва лято в Бургас ще видим АДФ, Бонобо, както и - гуднес! - самия Елдрич, или си изпечен ментак и лъжеш, или се казваш Иван Вълков. дано лайн-ъпа да се обогати още. дано.

who's gonna ride your wild horses?

2008-07-02T10:26:00.005+03:00

еми ей го на...

значи, сещам се за ибрахим ферер пак, да го прости бог и неговия лазарус ("сипвам му ром, на мен ми харесва, значи и на него трябва да му харесва"). та старият пеещ-като-никой-друг тарикат изтърси нещо от сорта на: "все още има хора, които се грижат да съм наоколо". не бих могъл да бъда по-точен, а и нямам желание да се меря с нещо неизмеримо. "ванка, по същество!" - не харесвам "ванка", шомбст, но пък никога не съм натрапвал на хората предпочитанията си към протокола. за съществото си прав, обаче.

та, крайно услужливи контри, свързани с цветния заговор http://nemertini.com/ не спряха джентли да подритват долуподписания по мързеливия ботъм, че даже и нарисуваха новите дрехи на журнала. мотивите им за мен остават донякъде неясни. ок, можех и да кажа, че това са едни крайно светнати Приятели, с които се чувствам рядко щастлив (ама не у гащите) и то не само щото сме шернали тул къде босфора, а и щото някак си много така се ценим едни-други дее'а, и то насред тоз лусиден цирк де тегне връз наща аха-аха отминала късна ранна възраст. но няма да го кажа това, тъй като основният проблем на хората, които по една или друга причина са попадали на това място е, че не разбират много-много за какво става дума. "там ти е чарът, еби ги в гъза." не мога, ама ще трябва. няма как.

тепърва ще разписвам туй-онуй, ще си припомням, че почистим малко и поподредим, че разкършим. а вий, знай и незнайни визитърс, бъдете живи и здрави и все таки топре тошли.

на прага: тези дни в едно свободно разространявано лайфстайл списание редом до един разказ (!), ще видите една силно колажирана версия на тази снимка, ползвана с чисто комерсиална цел. реших, че оригиналът, заснет тъй любезно от Б."М".П. е подходящ

точно за този пост. ключът в цялата композиция е втората бира. моумънтс аа цъ би шеърд, римемба?

Разгеле!

2008-06-25T15:14:00.002+03:00

за вас преведе: zeraux.

Бати Николайчо в Солун

2008-06-12T01:35:00.003+03:00

оооохх, то да съм знаял, ама отде да съм знаял...
по същество: значи ако ти падне наблизо концерт на NICK CAVE & THE BAD SEEDS, ако няма да ходиш, по-добре изобщо не се излагай да се хвалиш, че си скипнал. толко сгъстен семантично сет не бях слушал от... е там къде босфора лани. сега пиша надменния си рипорт си за престижно запустял рок уебзайн и се чудя, и се мая: де ще му излезе краят, така щото хем да съм сърдитият пуритан, дето смята за под достойнството си да прокламира, хем пък така да си потракам мастурбаторската как едно време.
инак: без бликсата не е същото, ама пък някак си не е и същото, юноамсейн? две от трите ми пожелания от новия албум ("ъммм ин да фулмикс"), но пък какви бисове, чизас! да са стягат меникс.
щях да поствам снимчица на все по-грухтарската ми осанка, но няма пък.
снимка: БМП

what i am all about...

2008-05-18T23:09:00.003+03:00

... could well sound a bit like this:

greetings, peace and luv y'all! mac will be back in new clothes and new random thoughts... soon.
(song is "Spirits" by the awesome Jame Woon)

i feel numb

2007-12-26T00:29:00.000+02:00

не ми било равносметкаджилък, най ми било само няколко от хилядите пакети възприятия и съобразявания, пред които това място замлъкна през 2007-ма:

1. TOOL - на два пъти, в Белград и Истанбул. Упорито продължавам да отказвам да разказвам, просто няма нищо за разказване. Музика се не разказва, сине. Музика се живее.

А туй по гащите не е паста за зъби...

2. Баба - толкова мъничка в ковчега и толкова все-едно-си-е-жива-но-просто-заспала; не бях погребвал толкова близък човек. В разкаляните поповски гробища (където всъщност упорито се мести града) плаках: от вина, от гордост, от липса. От живот плаках. И усетих, че татко ми звъни не за хубаво на предния ден. Добре че поне доживя 3. - това си и искаше жената.

3. Брат ми - може и да изтървах "Мюз" у комшиите, ама оженихме батко! За най-хубавата мома, да са живи и здрави и, да, чакам си племениците (мн.ч., нали усети хватката?) Първоначално не мина без вечната сръдня и али-бали, ама после се направихме и двамата на великодушни. И се напихме, ама свинската се напихме. Иииху! Точно така, "играх на чалга". Още една добра новина по повод него: обвиъсли, човек от дарбата си няма как да избяга. Успех!

4. Джими Хендрикс - никога не съм вярвал, че някога ще избачкам нещо по специалността (която, ведри ми псевдо-столичанино, макар и изкарана в Шумен, съвсем не е "учител по английски", мама ти дееба крива, а е "Лингвистика и превод"). Ако се излъжеш и през февруари/март си купиш въпросното био, благодарение на издателство "Махалото", моля те, побързай и открий поне двадесет и три издънки в превода, които ти, без съмнение не би подминал/а. Нарежи си ги на ситно, овкуси и си ги 'апни: а наздраве!

5. Дивидитата - мда, лирическият герой смени 'хиликоптирити' с 'дивидитата'. Дали разривът настъпи след нервната криза вследствие на размазания баркод на формуляра за интервю в ЮЕс Ембъси, дали заради куцото интегриране на ИЕрПи-пенкилера,това отдавна няма значение. "Айчау!"- както винаги съм си го представял. Два месеца он се скита безработен, като минахме през гръцки софтуер за телекоми (където разбрах, че съм повече Маркетинг, отколкото Продажби), италиански административни сгради (където ме светнаха, че съм млад технократ, а не просто нужният домакин), рекламни къщи (където ми казаха, че идвам от село и искам голяма заплата, в контра на обратнопропорционалното твое твърдение, София; където след като се навих да бачкам за без пари, ме повръткаха достатъчно, та да им го завра точно кога решиха, че ме искат) и дори онлайн-казина (където получих два бона и половина без да съм работил и един ден). Накрая приех единствената длъжност, за която не бях кандитатствал. И май не сбърках, поне засега така изглежда...

6. Авторското писане - нали се сещаш, че клавиатурата е като мъдете/путито, т.е. не спира да сърби. И тъй като чесане му е майката, реших да не се правя на Големият Недостъпен, а кротко да заредя редове за киностраницата в таблоида, и за рубриката 'модернити' в списанието. За пари, да, продадох ебем-ти-и-уникалния стил за тридесет сребърника. За пуританите: споко, редактират ме надлежно, та на моменти все едно не съм аз. За симпатягите от клуба "копеле, мноо яко, ма на моменти не ти разбирам": споко, редактират ме надлежно, та на моменти съм смилаем. Виж, на познатия адрес http://www.rawknroll.net/ имам няколко репортажа и интервюта. Тва за опечалените, пхех... А, да, съвсем скоро и по други вестници и списания, треперете, сбръчкани ануси, един прашасал иде да се бучне точно къде вас!

7. Nick Oliveri (of the Mondo Generator) - като казах интервюта, е това беше фенският момент на 2007-ма. Изпихме му Гинес-а, козмелеск му предложихме, лафихме си, посмяхме се, цъкнахме са на фотата, сетлист артефактнахме, че и си покуфяхме после мъжката къде 'Универсиада'-та. Интервюто станало "прекалено фенско и фокусиращо върху това колко готини са авторите" (цитираме мастит онлайн-рок-радио-гуру тука). Е не, баце, айде малко рефреш на "журналистиката", м? И ние ядеме бонбонки тик-так, споко.

8. Новите парчета - е не, ама да... въпреки избягалия барабанист, въпреки над-10-часовите работни дни. Прелива, прелива: мъката на белия човек из камин ту геч я, кънт! Чъ, благодаря ти, че отказваш да изгубиш вярата си в мен и в целия филм! Треньоре на Doce Juniors, ела в Сф, на крака ти падам! Без вас двамата живот не става!

9. Новите ми зъби - благодарско на търпеливеца, който като един лауреат-миньор се зае с нелеката задача да пооправи нещата в Кухината, като междувременно ми разясняваше съвсем професионално ходовете във всяка от СпешълОпсите. Мда, и си говорихме за музика и дрога и изродии, проблем?

10. Усмивката Й.

holiness

2007-04-16T00:30:00.000+03:00

Првп. мчнц. Х казала на Св. Y: 'батка, ний хубу са перем с тебе, ма дай малко по-така, хем мистично, хем канонично да го раздадем тоз път'.
оня се почесал по брадавицата, па скокнал - 'амчи хубу, ма, ей го на измислих го - хем постиш, хем обаче и ша гълташ, сещаш ли са?' ;)

greenpeace love bite

2007-03-15T01:15:00.000+02:00

идея нямам какво буди у теб горната снимка(Small teeth underneath the octopus на Borko Pusic), но си позволявам да ти разкажа следната кратка и ненатрапчива история, разказана ми снощи от приятел над 5-6 халби.

бившият му шеф на отдел бил някво избочено зомби от австралия. бари (нека го наричаме все пак някак си), като австралиец, по дифолт бил всякакъв сърфист и спрайт екстремист, като преминал и през стажуване на риболовен кораб. да, от тези, дето не се връщат с месеци, а седят нейде и чакат лодките да докарат улова. естествено, че най-резонният въпрос следва да бъде: 'добре де, а кво ебат тия момци?' ми, намирали си хората решение и на това, подавайки го в условната уста на уловени октоподи. преди подаването и олабването, обаче, милите съзнателни венци на божието творение не забравяли да извадят зъбите на октопода.
и така, решава бари да му го набута на октопуса. уединил се как си требе, но в нежността си забравя да извади зъбкии... упс! драма, нали? 'да би мирно седяло' или поне някакъв aussie-аналог минал като куршум през съзнанието току преди да заболи до край...
на помощ все пак се притекли колеги и вследствие на сложната им интервенция с ножове успяли да опазят достойнството на нашият херой. когато години по-късно напуснал офиса в софия, за да бъде промотиран за някакъв там, наследникът му се оказал сдържан и дистанциран латвиец. обсъждайки преимуществата и недостатъците на новия шеф, наще (подчинените) отсекли: 'е кво няма да е дистанциран латвиеца, да не е ебал октопод?!'

bobby goes wilson

2007-01-15T19:04:00.000+02:00

ех, боби, боби... реши да бягаш по терлици ли, стар дяволе! нито подсказа, че в последните си телесни дни си решил да си направиш блог (от мен видя, нали?) , нито нищо... дотолкова си ме повлиял, че в момента съм сигурен, че ме чуваш и че ме слушаш внимателно от чисто новия си фнорд. и коментът ми въобще не е онова писмо, което все се канех да ти напиша. а можеше спокойно да е. няма да ми липсваш, боби, защото и без тва аз не съм те пуснал никъде да ходиш. ще си тръгнем заедно от гибелния ми параклис. като трю intelligence agents, заливащи се от смях.

отделно дето нямам думи.

хора от народа: малкият серящ гявол

2006-12-03T00:04:00.000+02:00

снимка: ЦКръстев, 2001 г., плажът на Китен
снимката на годината. фройдистка естетика par excellance: пълна сублимация (креативност и на предния, и на задния фронт). нарастващият ужас след изненадата в погледа пък е смразяващо естествен. така е: творците трябва да не забравят, че са следени. после защо ставали параноици... този поглед се лекува само с обилни количества алко-нарко коктейли. алоооу, нешънъл джиографик, отдел антропология? имаме тука една снимка за корицата ви.

hi! my name is...

2006-10-16T13:38:00.000+03:00

връщат се колегите от мегаизложението в есен и ми шитват една визитка: "запознай се с твоя адаш иван жао!" яко! вече сме и в китай, което иде да рече, че скоро целият свят ше е толко иванен, че чак зерюв. мухахахаха (да, злокобен смях, предвещаващ уърлд доминейшън)!

сиганското лято, малелей...

2006-09-20T13:47:00.000+03:00

... комай отече. шауърсите почват през ден, вдигайки меланколи-то на 1000. докато трескаво подготвям рекламните пекиджи за панаирот, пресмятам на ум какво още можех да ад-на към експириънсите през изтеклия сезон. бе, квото можахме - отразихме. есента може да е мразена от болшинството трътки на третата планета, но според древните манускриптажи на зерутата, именно това са месеците, през които можеш да си бръкнеш най-надлибочко в душицата, да поизчегърташ нещо загорелко, да смажеш с некой лубрикант, тук-там да китосаш. после фасагенче, латекс, гръцка мазилка и ред други козметики, ъф корс. зимата да стегне, да хване така, регенериращо, че после пак ю-хуууу - по върховете на въздушните кули и гребените на лайняните вълни. малко интензивна интровертност няма да навреди никому. ама малко, ейшшш! ;]

да си кажа казванката

2006-09-19T23:02:00.000+03:00

бацинка, писна ми от сценаристи, агенти и продуценти. едните се имат за супер умни и иновативни, от малки искат да творят битиета и небитиета, клонирайки клишетата и повтаряйки едните и същи грешки на историята. вторите са ти уж приятели, ама ти държат правата. ебаси гадното: мисля, че е по-добре някой да ми бръкне с два натъркани с люта чушка пръста в гъза и да ги разтвори, отколкото да ми държи правата. и що няма кой да ми държи задълженията, дееба, в тоз шарен свят?! третите са най-лоши: в тях хляба, в тях и ножа. те казват на едните в какъв точно филм да те вкарат, а на вторите - как това да стане така, че да си най-преебан.

поука 1: независимостта е зависимост и обратното.
поука 2: степният вълк на хесе вие, много протяжно и много болно.
поука 3: шоуто трябва да продължи, поне до края на сезона - хората гледат.
поука 4: ако поуките са повече от три, много му мислиш.

депресиите

2006-09-18T12:46:00.000+03:00

идвали пак, някои от тях с промяната в пагодата. трябва ли си ги изкарваме на принципа 'с лекарство - седмица, без лекарство - седем дена', прегръщайки ги горещо и отдавайки се на така интересните дебри на егото? другата оферта е да се прекръстиш (или да удариш чело и на четиртяхто посоки, ахмеде), да стиснеш халката яко, да се нахилиш изкуствено и да се надяваш, че не изглеждаш като каубой в санаториум. пък каквото патлак покаже. бум-бум!

from 'lose' to 'netz'

2006-09-07T23:32:00.000+03:00

- бе, има, нещо става тука. кръстил съм я "посоки".
николай става в малките часове и хуква по язовете да снима. а тези ги е гепил на трифон зарезан нейде из... българия. надявам се да издържи изпитателния срок, че аман вече. баси колко чувствителни са зерутата като вдишат малко зеленина...

п.с. кейбъл гай, забрави си бракуваните суичове, уе!
п.п.с. добре де, признавам: аз съм тоя, втория от дясно на ляво, дето се изумява в какъв филм пак се е снимал без даже да се усети. не нихилистът (крайният вдясно) и не позьорите (всички други). 'случайно оцелелият', хахаха, камбст!!!

дарк готик гибериш

2006-09-05T01:28:00.000+03:00

ако бе спазил уговорката и бе минал през третия етаж, белият щеше да дочуе как падре фелацио молеше ломотливо за прошка четиримата, които бяха затъкнали по един патлак във всяка една от по-известните му дупки. така и не успяха да дръпнат спусъците заедно, та стана малко грозна картинката. но пък май го боля малко повече. за съвсем кратко. от греховното му расо излетяха ято сакати червени гълъби, които се блъскаха в зазидания преди цялото време на света прозорец. поредният млад послушник стоеше полугол в тъмния ъгъл и хлипаше от облекчение и безумна мъка в съотношение 45/55. кой щеше да се грижи за него сега и да го успокоява, че адът не е само мръсни гащи и страх, а и липса на състрадание? добре, че поне се бе молил за името си всяка една минута.

камбаната заби и всеки на двора бе готов да се закълне, че гласът й сипеше най-милите проклятия от векове. отнякъде някой поливаше всичко обилно с кръв и мъгла и никой не оспори комфорта. най-накрая запяха до припадък.

the brit himself

2006-08-30T16:58:00.000+03:00

значи: ако и меник стрийт прийчърс някак си цъфнат в бг, уважаемото аз ще имам т.нар. гранд брит слам (депеш, зи къльт, помниш, нъл тъй?) защото снощи пак бях на голем лайв, въпреки малкото публика, дъжда, мъртвия задух и циган-дилърите лейда в блек бокса. бг фенът плаче: никой не идва! е как да идва, баце?! промоутърите и те: няма публика! е как да има, чиче?! а по средата аз се хиля малоумно. и куфея на бат иън. големи парчета, голем батко! надявам се младежите по тревата да са разбрали кой какъв е в брита. освен чинаски, вече съм оприличаван леко и на мистър браун (комплименти получавам и аз, лимонадо, ти ко си мислиш?!)

снимки: монитор (фотографът е много мой, държа да отбележа специално!)

ти вземи изкарай акъла на човека и бенда му, метни му са да сa здрависате комбайнерската и после викай след него: "маееенчеста!маееенчеста!", докато ти прай различни риспект знаци и ти на него. туй, зерутата не сте хора, ам свини! жинсец, жинсееец...

incognito

2006-08-08T20:25:00.000+03:00

и аз като харун ал-рашид и левски, маскиран като шкембелеещ рошльо вече накъмто трийстака, цъкам из родното попкьой и почти никой не може и не иска да ме познае. устройва ни идеално което: тримата глупаци тази вечер остават на кайве, за да не заспят пак с инструментариума в ръце и добре че им свърши зеленината, та останаха само на домати. и миди.

ърлиър дис морнен' почиствахме мама, татко и аз на бабз таванска. не я бяхме чистили откак закупихме риъл истейта (аз скатавах нееднократно именно по тоз повод). за пореден път се убеждавам, че агенциите (а защо не и купувачите демселвз) трябва да изискват всеки продаващ да си изчисти лайняната маза/таванска/гараж, пък тогаз да иска майка си, баща си и свирка. смятай: циганките от чистотата се погнусиха от чергалъка и милите петвековни дюшеци. аман, аман!

цитати на деня: "рагаци, рагаци!" и "белло, белло!" - от бруталния 'сало или 120-те дни на содом' на Пазолини, при нас в изпълнение на неповторимия хасан касел.

п.с. казах ли по какво можеш да познаеш две сестри-тризначки?
по третата.

ай щи и остроумието малоумно... пий една киселина, ама на сони! мхах-бгхахах: ВРАОООУУМ!!!

KKK

2006-07-25T10:29:00.000+03:00

ама не белите качулки, ами абревиатура на:
'къснойе, куре крив!' - за кое ве?! аз съм безсмъртен, как така не знайш?
'курви курвят курвари.' - ха! откак свят светува, не знам май да е друга хавата.
'късните концерти късат.' - ми ако не си заспал, може и да има нещо верно.
'край на кирливите кумьенти!' - що бе? що? я па тоа!!!
'как кихат китайците?' - рязко и отсечено: "И-ЧИ!"; чух го тази сутрин в буситу.

айра.

Ходоровски, Алехандро

2006-07-17T10:08:00.000+03:00

ако за теб все още е тайна колко отворени млади илюминати приютява Роукъ, 'амсори съжеляам ногу' (както казваше мишо факена, но това е друга тема). благодарение на един от хората там, Begotten (10кз още веднъж за зарибявката, майт!), днес, дорогие товарищи, будем шпрехаме ъбаут (да, ЪБАУТ) един гениален, адски, нечовешки-копеле и болен. режисьор и не само. култът отново е с ново име: руско-еврейският му произход ме подсеща за олигархa зад решетките, носещ същото фамилно име. от нас вниманието и трипъл траш трийт-а през уйкендя:

а) почнахме на едро с монтана сакра (1972), привлечени от обещаните окултни и други езотерични почерпки. определено този човек е повлиял adam jones при някои от клиповете за бандата му (туул, бе, как коя пък е на тоа групировката). дейвид линч също е слушал в тез часове, които са май повлияли и кремастърите на матю барни. че и монти пайтън се чете, дееба. защо, питам, защо не сме се родили тогава веее?! ванка, по същество: зрелищен, избочен, психеделичен филм за трипа към познанието и, както може би се сешиш, ебавка par excellance с високомерните, страхливи и КРАЙНО глупави хомо сапиенси. бе, както казват дзенърите: "първо има планина. после няма планина. после има."

б) санта сангре (1989), както си личи от заглавието, е блюди муви. някой може да го сметне и за третокласен хорър. някой, кой не знай дяда фройд, де. и тъй като сичко е символика, мисли му. из надписите зърнах фамилията ардженто, смятай значи. ножови и кръвье, и едип цар, 'ма циркажия. тук е мястото да спомена, че цирковият реквизит и алибали са във всеки филм на нашия. гротеска, яко гротеска. така трябва, защото евъриджа от нормален тон не отбира. обърни внимание на татуираната жена (и океана, хахах). клоунажът тоже.

в) завършихме с фандо и лиз (1967) и мога да заявя, че този филм най-ми улезна у спатиите. разходка из страховете и сексуалностите на двама, хм, влюбени. черно-бяло, символика на чували и добра актьорска игра от всеки на екрана. задължителен за всички, които наистина се интересуват от междуполовите отношения в една връзка. отделно има великолепна музичка филмето, а и се води първият филм на бат сандо, след като баш първото му муви е безследно зачезнало.

любопитен факт: разработва през 1975-та дюн на франк хърбърт с ебати каста: орсън уелс (ез ди берън), салвадор дали (ез ди емпръъ), ален делон (ез дънк'н айдъхоу), мик джагър (феид рота), гигер, пинк флойд, мьобиус, етц. проектът е саботиран, според него от мейджър студията, 'for being too french', а години по-късно реквизити за филма мистериозно се появяват в ... star wars. през 1980-та, пък, както добре знаем, дейви линч си пуска неговата(?) версия. така е то.

self-determination

2006-07-08T16:20:00.000+03:00

е утопията, която гоним. и ти, и аз. един от признаците на късната ранна е, че все не ти достига. понеже има мачове, мацки и много други превъзходни разсейки. моят съвет: смачкай се като куче вечерта. ама яко: изпий над половин литър концентрат и се напуши като на лорин хил баба й. повръщай. остани сам. много сам. или не е пък чак толкова задължителна самотата. бе, вземи умри, ама мъжката. после, докато стенеш в мъглата, ще видиш две три скали да се извисяват в тектониката на осезаемите интереси. това са твоите приоритети. тук е най трудното: трябва да крачнеш сам нататък. струва ти се невъзможно, поне докато не направиш две три крачки. пробвай да се затичаш, но така, джогингската, не спринт. първо обаче трябва да отвориш вратата, а не само да поглеждаш през шпионката и да си викаш: споко, споко...
а така: видя ли?!

статус: awaitin' sunai da roman citizen for the regular(?) session. beautiful.

джулаю

2006-07-03T18:48:00.000+03:00

айе, айе, айе!
и днес из нет-ното пространство все таки не успях да намеря хаберии за свирила виг тия дни в каварна на име THE CULT. бяяяя! (хаха, дефооо!) явно, бидейки възбрани за баш-серсеми, колцината възлуди, бидейки киднапени у коработ-матер, възприятиха на свой ъкаунт некои привидности. виде им се там как тоз:
пей, скача и играй, и скачаха и те со нега. и денс, денс, и рок, рок. и пий, пий и пуши, пуши, и търкулл на плажа и какво ти слънце, аз въздуха не мога да усетя защото съм се разтворил в него за две минути и знам, че ето го, идва дъждът.
успях за 10 дена да видя две от свръх-любимите си банди, като тези, вторите ме удариха по-сякаш с фалц малко, и бях баш индянец... spiritwalker. моменти като този определено са безценни. тълпата беше обидно малка, ма то и затова толко бутиково са получи. хипноза, сине, трети ден нямам глас. а каварна е интересно място, само, така, малко да спрат да наблягат на далаверки с кибапчита, а първо доведат повече хора, та да разкъртят скалите, как направихме ние... spirit/light/speed

magick in theory and practice

2006-06-15T10:27:00.000+03:00

може и да е заглавие на един от бележитите трудове на баш бележития дядо алистър кроули (а.к.а. звярът 666), но аз си го кът-вам и пейст-вам, ползвайки го като хедлайн на някои мои размисли относно музикантстването vs. музиката. все по-рядко ми се занимава с първото и все по-често с второто. както е казал перикъл на атиняните "номерът, копелета, е да прежалите шибаните грами-та."
към днешна дата имам поне двайсетина приятели/добри познати, с които кроим планове за поне пе'есе' музики и ми е много кеф така, обаче в един момент всичко остава на масата. точно така, сигурно аз съм човекът с най-много проекти 'на маса' наоколо. то лошо няма да бъкаш от нелоши идеи и корабът-майка да ти пуска емисии на всеки кръгъл час, но от теоретизиране полза няма. почваш много да задаваш критерии, а покритието лека-полека се изплъзва. съвсем скоро си ставаш сам повърхностен.
при попътен вятър тук следва моментът с поглеждането във въображаемото огледало и себеприпомнянето. колкото и да е многолик един камикадзе, очите май са все едни и същи. наплискай си лицето добре и пак скивай. опааа, какво е туй тука? another lost song... малък катарзис преди въртележката. добрата стара въртележка. home.

the never never band

2006-06-14T15:05:00.000+03:00

да ти и световното да ти ве! кой от отсрещния край.бг прелетя за часове, кой нагнетено се радваше, разпрягайки се от каруцата, наш'те смогнаха да заформят session-а: един от онези, които осмислят живота ти, оставят те без думи и хем ти подпалват душата, хем те носят някъде другаде. след две седмици пак, по думи на очевидци. свиренето live му е майката, пък било то и на пръдливи колонки. следващият път - повече! та нали най-голямата гъзария е да си гладен гъдулар науадейз, правещ ебаси и гимнастиките. заради самата нея, музиката. колко е перфектно да се разтвориш във всичко това... fine vibrations for each and every hair on my neck. така е било, така и ще бъде!

пламенчо

2006-06-12T17:35:00.000+03:00

е на четири. най-се кефи на RATM, като bulls on parade и wake up са му явните фаворити. смята да стане "състезател", не казва какъв точно. има си прическа гребен, бас-китара и отношение към живота. може за 2 минути да те сгъне на осем от лафове; тръшна всепризнати майстори като д. и хр. за няма и толкоз:
"сега ще ти пусна бързи и яростни на касетка да гледаме!" "аааа, не искам, аз съм я гледал" "е, даа, ама не си я гледал СЕГА!"
истинско хубаво здраво българче. трябват ни само още половин милион такива и няма да сме застаряваща нация. нямаме смелост ние обаче и пак трябва просто да ни се случват такива неща.

friday ID blues

2006-06-02T11:49:00.000+03:00

ташак си пра'йш ти пак... имаме ново канонизирано ideas-спотче. сeщаш се, че класиката е wc, където сигналите от кораба-майка са не само ясни, отчетливи и смислени, но и с функция resume. да, точно покрай онези напъни. та, днес холи-риалити-hatch 280 премина нужната 7-моментна бариера (онези там чукчи във ватикана може и да се задоволяват с 3 чудеса, но не и зеру, копеле). за 3 секунди ми флашнаха следните insight-ченца:
1. ол' шетърмауф баста раймс ше има честта да бъде подгрян от най-адекватния line-up у нас: drs+, spens, ъпсурт, че и бонус гости от маседон'я. бре, имало и промотъри.bg!
2. (ухил!) каменица изкараха ебаааси и яката фреш реклама с Пената! плакатчето атакува масово и ненадейно с поне десетина фаталитита от набора рекламни стратегии. бре, имало и добрареклама.bg!
3. питам и отговор не ща: няма ли да е политически свръх-коректно, ако се измайсторят и доброволно предложат на вниманието на глобалните селяни алтернативни ID карти, инфото на които да можеш да си го ъпдейтваш сам всеки момент. вместо физическите данни и адреса ти, те да съдържат spiritual ID статуса ти, цум байшпиль: кредо, preferred communication protocol, топ-книга в момента, личен саундтрак за деня, current mood, нива на раздразнителност, склонност към компромиси и агресия, какво те измаря... утопично, но нелошо като идея: защо ти е неугледната ми мутра и разстоянието от сийлинга до черепа ми, когато можеш да се запознаеш с ... мен (версия тук&сега)?
"ТАКА Е ТО." - втори път!

водката като такава

2006-05-18T10:45:00.000+03:00

да, сигурно в руските късометражни филмчета е вината за не-събуждането ми в к. с разцепена тиква. едно време баща ми викаше "оох, свинско ми е", а ний с брата се кискахме като охлюви, обратнопропорционално на разбирането ни по темата. нооо, дойдохме си на... водките и отдавна погрухтяваме болно поне по веднъж на месец. лошо няма, неведнъж съм изтъквал божествените скилс, които добиваш бонус към умрелия лебед в оралната ти кухина: ирония, блус-тембър за рикординги и други етитюди. и както си такъв един ревностен антиглобалист и антиконсуматор, изведнъж орбитчетата ти стават бест френдове на килограм. в комбинация с авитаминозната ми пролетна умора, обаче, сметката аха-аха да излезе крива; год блес обаче минералната вода и кафе-машината у офисо.
вкратце: от 'ниския' клас водки пийте само "Търговище", другари пиянки! заклевам ви, няма да сбъркате. ако се подлъжете по флиртове, мериджейни и надолу, рискувате да мутирате здраво. ако ви изпере в главата само - нааайс! ставате като навигаторите от дюна, де сгъват пространството и ви признавам окончателно. обаче може и по тялото да ви избие, кофтагенс. едно птиче ми привлече вниманието върху мацката от флиртажийския билборд от тия дни: няма зърна на циците. страшна работа.
я да си догледам четвъртъшката аз, че току-виж съм изтрезнял, неразбираемо ще бъде което.

Fwd: the rhythm, the vibe

2006-05-16T19:04:00.000+03:00

е няма как, върна ми се пак радостта от живота. тичам и бягам, отивам с пекадото на мач, не съм ги гледал отдавна, после сигурно ще събираме пак нужния бирариум, кашляйки. ихуу! пак не ми е кънсърн цикъла, тъкмо наоборот: утре продължава работата по така жадуваните нови докладни записки от подземието. после финал на шампионската И КАКВО ЛИ ОЩЕ НЕ!!! ърни бол, гол след гол, джоджен, юзъм, rawk'n'roll!

колко му трябва на човек да живее според както? и колко какво? и какво колко?

прати това съобщение на други 20 маймуни, иначе "швиишкошистани"...

мъдрият мъдур с меднес мудрите

2006-05-11T11:05:00.000+03:00

ЗАСТОЙ е пушалнята на дяволите ти. никога никой не я проветрява.
КОМУНИКАЦИЯ е отговорно и внимателно почистване на септични канали. утопия.
НАГЛОСТ е радостта от живота. табута налагаме всякакви.
МУЗИКА е тя. толкова красива и не само тук, и не само сега.
МИР е червеното вино като събитие. довечера пак.
ВРЕМЕ е извинение. даже не е и оправдание.
ВСИЧКО съм аз. за теб не мога да преценя.

tesekur ederim

2006-05-04T16:04:00.000+03:00

което на турски ще рече "благодаря ви". така де, стига сме се престрували: българинът винаги си е бил малко турчин. питайте нежния пол особено - искаме ракия, наготвено, подредено всичко, а ако може и в гъза да ебнем - приказка! освен това не бързаме за нищо, вайкаме се като за световно, обичаме сладко, можем да киснем по кафетата цял месец и да си бараме мадмартиганците, лаф-моабетвайки и люпейки слънчовка... още да изброявам ли?! мога, ама няма. има време...

...туй наше вечно "утре, утре"... Уйлъм Шейкспиъ, Макбеф ?

Писмо до неродения ми син

2006-04-17T17:54:00.002+03:00

Здравей, сине!
Повярвай ми, наистина ми е приятно да се запознаем!
Аз не съм този, който отчаяно се опитва да те излъже, че съм, не. Отдавна съм свикнал с мисълта, че някога ще се превърна в спомен за самия себе си. Смразяващо топлият спомен за човека с мечтите и шансовете, за младия мъж, постоянно срещащ кръстовища и нови брегове и избиращ с лека ръка, повярвал си, че е вечен. Както и да е, май ми е рано още за това, а?
Реших да ти пиша, защото имам да ти казвам много неща. Онази моя попукана версия там, чиито очи може би все пак напомнят моите понякога, също има да ти казва много неща. Проблемът там е, че този език е отдавна забравен (не, не ми казвай, че не е чак толкова зле, знам че си добре възпитан). Така е – който не си води бележките както трябва...
Искам да ти разкажа за миналото, нали съм оттам... Тук всичко е много несигурно, най-вече хората на долу-горе твоята възраст. Пообъркани сме и не можем да си обясним защо. Все още се страхуваме доста – дори и ти малко ме плашиш, сине, извинявай. При вас как е?
Е, не се оплаквам, де, не всичко е лошо, по-скоро тъкмо обратното. Например, имаме страхотна музика в миналото, вярваш ли ми? Как ми се ще да мога точно сега да чуя любимата ти песен...Нищо не може да се сравни с една хубава песен, нали? Оня там свири ли още? Ако не, не го закачай, че сигурно много го боли. Или...?
Четеш ли? Сигурно. Сигурно не. Уж не е лошо, ако времето ти го позволява. С какво ли се занимаваш, какво ли те влече? Давам година, за да узная това (сега нали уж имам някоя и друга за даване). Моля те, приеми този съвет от приятел: никога, ама никога не се срамувай от това, което си, от мечтите си и от любовта си. Врагът това и чака. Уф, забравих, там може да си нямате ‘врагът’. Ами ако си нямате, кой е победил? Как да го играя този мач, сине: 1, Х, или 2? Или 42? Мой проблем. Ти помни: не се срамувай от любовта, може да излезе накрая, че тя е Законът.
И като казах ‘любов’: обичаш ли вече? Не пести любов, сине, тя не е за лична употреба, тя е за всички други и най-вече за Твоя Човек. Не си мисли, че веднъж показал любовта си и всичко ти е окей. Давай я всичката ол дъ тайм и дано на Твоя Човек не му се струва натрапена, но пък едва ли, нали е Твоят Човек и ти си супер за него.
И за мен си супер, сине, не го слушай оня. Ти си. Супер! Кажи го и ти, докато е време, на твоя син, и той на неговия, и т.н.
Аз, така, от една тема на друга, ама ти ме разбираш - няма време за уводи, направо по същество: много те обичам и искам да знаеш, че за мен ти си и винаги ще си най-прекрасният син изобщо. Искам да го помниш това, става ли?
Трябва да вървя да доживея до теб, едва ли ще е гъбена чорба. Дано се срещнем пак. Ако не, не ме забравяй, ако е удобно, де.

Вечно Твой
Баща Ти, 25 г.

P.S. Живей, сине, и дишай! Дишай!!!

фраадей бльуди фраадей

2006-02-17T11:45:00.000+02:00

вари го, печи го - любимият ден. светлината в края на офис-цикълния тунел. независимо дали довечера ше пийш, пушиш, пътуваш, гледаш сериалите, ебеш, бичиш стойки в твоя личен хоремаг или просто ше разцъкаш нета, в момента имаш надеждата, че най-накрая ще имаш и малко време за себе си. йо-хо-хо и бутилка ....... (попълни по свой вкус).

светът може и да е олимпиада, а може и да е жълта лимонада. в петък светът може да е всичко, което поискаш. в неделя - тц! детса вика, от нас - петъквечерити, от вас - ивентьитьи!

пък снощи в 280тката чух зад гърба си ино мумичи да разказва един суперкултаж:"острието" с антони гопкинса и алека болдвина. робърт уилсън също го харчи на мах филма ("Огън от леда! Мисли!"). важното е, че си припомних един-два дзен постулата. абе, think for yourselves! пък квото гънка покаже.

radio candlelight is streaming the brits'06; and we like brits, er?

българската коледа

2005-12-25T13:57:00.002+02:00

по обед. седнали сме един срещу друг на масата и плющим бобец в духа на традициите. от време на време ми подсвирва тихичко и сочи с нахилена брадичка към Мъжа, който спи на дивана срещу нас. Мъжът го е довел тук. взел го е за празника. така и не можа да определи какви са родствените връзки между Мъжа/Господина, Жената и мен, Войника. пада си по огъня и идва от добрич.

“голям град. колелета, кукли, магазини, много...” е, хубаво, ти какво правиш там? “скитам и довечера се връщам в дома.”
изкарва с просене по 10 лева на ден. “пазя ги. харча ги за един касетофон. той е там , във е това, прибран...” затруднен е да нарича повечето неща, сигурно затова е толкова естествен. касетофонът е прибран от господин Велчев от дома: “добър, слушаме го, когато чупим прозорците, пак е добър. а ние на яд чупим прозорците.”

братя, сестри? “имам гадже, напиши: станислава + севдалин = ВНЛ. като мене на 11.” тя знае ли че крадеш и просиш? “да, ама нищо не прави” ами какво прави толкова тогава? “пише, учи. един път аз и тя отидохме у неговата къщи и тя ми показа всичко”. браво. ами твойто къщи? “нямам къщи”. що? “аз съм в домдъга. а ти откъде си?” аз бях войник, ама сега съм пак от софия. знаеш ли какво е софия? “има там голям град, нали? там хубаво ли е? на мен ми е хубаво само да крадя. да, пиши.” ами да, хубаво е в София. има за крадене. “о, да, су-пер, точно сега на тъмни вечер като е тъмно.” а, ама ти само на тъмно ли крадеш? “да. и през деня малко. търся такова, дупки. когато ядат хората следобяд, и после отивам горе: катериш стъпала и през една дупка. и има много очила, цял куп продадох за лев.” пръцва по шумно от слон: “хе-хе, бива си ме”.

я, чакай малко, кажи ми пак за гаджето: тя като ти показа всичко и ти като изкарваш пари, не си ли и подарявал нещо? “е, пръстен за педесе стотинки и взех и още нещо за един лев, дето го отваряш и викаш а, свети, пръстен, да, кутийка. тя е в дорагаби. Там идат много хора да учат, аз съм в петирбирон.” как се запозна с нея? “ ‘гат дадох пръстена. и тя каза че ме обича и ме целуна.” смятай...

какъв ден сме днес, защо всички се радват? “тъмни вечер, никой не иска да ходи на училище”. отваря снакса от торбата за него под елхата: “искам да ми се падне спардамен да свети или очила”. пада му се дядо коледа и го подарява на Жената за късмет. рибката от шоколадовото яйце я подарява на Мъжа “за да има поздрави”. отделно е нарисувал и това:

кой е този до елхата? “аз, бе!” а тези сърца там летящите отгоре? “пак мойто. и на станислава” а третото? “то е само за поздрав”.
днес, викаш, празник; какво най-много ти хареса от тъмни вечер? “да играя на компютъри”.
добре, ставам. “ам' ади, де, откога чакам аз.”