Писмо до неродения ми син

Здравей, сине!
Повярвай ми, наистина ми е приятно да се запознаем!
Аз не съм този, който отчаяно се опитва да те излъже, че съм, не. Отдавна съм свикнал с мисълта, че някога ще се превърна в спомен за самия себе си. Смразяващо топлият спомен за човека с мечтите и шансовете, за младия мъж, постоянно срещащ кръстовища и нови брегове и избиращ с лека ръка, повярвал си, че е вечен. Както и да е, май ми е рано още за това, а?
Реших да ти пиша, защото имам да ти казвам много неща. Онази моя попукана версия там, чиито очи може би все пак напомнят моите понякога, също има да ти казва много неща. Проблемът там е, че този език е отдавна забравен (не, не ми казвай, че не е чак толкова зле, знам че си добре възпитан). Така е – който не си води бележките както трябва...
Искам да ти разкажа за миналото, нали съм оттам... Тук всичко е много несигурно, най-вече хората на долу-горе твоята възраст. Пообъркани сме и не можем да си обясним защо. Все още се страхуваме доста – дори и ти малко ме плашиш, сине, извинявай. При вас как е?
Е, не се оплаквам, де, не всичко е лошо, по-скоро тъкмо обратното. Например, имаме страхотна музика в миналото, вярваш ли ми? Как ми се ще да мога точно сега да чуя любимата ти песен...Нищо не може да се сравни с една хубава песен, нали? Оня там свири ли още? Ако не, не го закачай, че сигурно много го боли. Или...?
Четеш ли? Сигурно. Сигурно не. Уж не е лошо, ако времето ти го позволява. С какво ли се занимаваш, какво ли те влече? Давам година, за да узная това (сега нали уж имам някоя и друга за даване). Моля те, приеми този съвет от приятел: никога, ама никога не се срамувай от това, което си, от мечтите си и от любовта си. Врагът това и чака. Уф, забравих, там може да си нямате ‘врагът’. Ами ако си нямате, кой е победил? Как да го играя този мач, сине: 1, Х, или 2? Или 42? Мой проблем. Ти помни: не се срамувай от любовта, може да излезе накрая, че тя е Законът.
И като казах ‘любов’: обичаш ли вече? Не пести любов, сине, тя не е за лична употреба, тя е за всички други и най-вече за Твоя Човек. Не си мисли, че веднъж показал любовта си и всичко ти е окей. Давай я всичката ол дъ тайм и дано на Твоя Човек не му се струва натрапена, но пък едва ли, нали е Твоят Човек и ти си супер за него.
И за мен си супер, сине, не го слушай оня. Ти си. Супер! Кажи го и ти, докато е време, на твоя син, и той на неговия, и т.н.
Аз, така, от една тема на друга, ама ти ме разбираш - няма време за уводи, направо по същество: много те обичам и искам да знаеш, че за мен ти си и винаги ще си най-прекрасният син изобщо. Искам да го помниш това, става ли?
Трябва да вървя да доживея до теб, едва ли ще е гъбена чорба. Дано се срещнем пак. Ако не, не ме забравяй, ако е удобно, де.

Вечно Твой
Баща Ти, 25 г.

P.S. Живей, сине, и дишай! Дишай!!!