дарк готик гибериш

ако бе спазил уговорката и бе минал през третия етаж, белият щеше да дочуе как падре фелацио молеше ломотливо за прошка четиримата, които бяха затъкнали по един патлак във всяка една от по-известните му дупки. така и не успяха да дръпнат спусъците заедно, та стана малко грозна картинката. но пък май го боля малко повече. за съвсем кратко. от греховното му расо излетяха ято сакати червени гълъби, които се блъскаха в зазидания преди цялото време на света прозорец. поредният млад послушник стоеше полугол в тъмния ъгъл и хлипаше от облекчение и безумна мъка в съотношение 45/55. кой щеше да се грижи за него сега и да го успокоява, че адът не е само мръсни гащи и страх, а и липса на състрадание? добре, че поне се бе молил за името си всяка една минута.

камбаната заби и всеки на двора бе готов да се закълне, че гласът й сипеше най-милите проклятия от векове. отнякъде някой поливаше всичко обилно с кръв и мъгла и никой не оспори комфорта. най-накрая запяха до припадък.