magick in theory and practice

може и да е заглавие на един от бележитите трудове на баш бележития дядо алистър кроули (а.к.а. звярът 666), но аз си го кът-вам и пейст-вам, ползвайки го като хедлайн на някои мои размисли относно музикантстването vs. музиката. все по-рядко ми се занимава с първото и все по-често с второто. както е казал перикъл на атиняните "номерът, копелета, е да прежалите шибаните грами-та."
към днешна дата имам поне двайсетина приятели/добри познати, с които кроим планове за поне пе'есе' музики и ми е много кеф така, обаче в един момент всичко остава на масата. точно така, сигурно аз съм човекът с най-много проекти 'на маса' наоколо. то лошо няма да бъкаш от нелоши идеи и корабът-майка да ти пуска емисии на всеки кръгъл час, но от теоретизиране полза няма. почваш много да задаваш критерии, а покритието лека-полека се изплъзва. съвсем скоро си ставаш сам повърхностен.
при попътен вятър тук следва моментът с поглеждането във въображаемото огледало и себеприпомнянето. колкото и да е многолик един камикадзе, очите май са все едни и същи. наплискай си лицето добре и пак скивай. опааа, какво е туй тука? another lost song... малък катарзис преди въртележката. добрата стара въртележка. home.