self-determination

е утопията, която гоним. и ти, и аз. един от признаците на късната ранна е, че все не ти достига. понеже има мачове, мацки и много други превъзходни разсейки. моят съвет: смачкай се като куче вечерта. ама яко: изпий над половин литър концентрат и се напуши като на лорин хил баба й. повръщай. остани сам. много сам. или не е пък чак толкова задължителна самотата. бе, вземи умри, ама мъжката. после, докато стенеш в мъглата, ще видиш две три скали да се извисяват в тектониката на осезаемите интереси. това са твоите приоритети. тук е най трудното: трябва да крачнеш сам нататък. струва ти се невъзможно, поне докато не направиш две три крачки. пробвай да се затичаш, но така, джогингската, не спринт. първо обаче трябва да отвориш вратата, а не само да поглеждаш през шпионката и да си викаш: споко, споко...
а така: видя ли?!

статус: awaitin' sunai da roman citizen for the regular(?) session. beautiful.