депресиите
идвали пак, някои от тях с промяната в пагодата. трябва ли си ги изкарваме на принципа 'с лекарство - седмица, без лекарство - седем дена', прегръщайки ги горещо и отдавайки се на така интересните дебри на егото? другата оферта е да се прекръстиш (или да удариш чело и на четиртяхто посоки, ахмеде), да стиснеш халката яко, да се нахилиш изкуствено и да се надяваш, че не изглеждаш като каубой в санаториум. пък каквото патлак покаже. бум-бум!
posted by count_zero @ 12:46 PM
3 Comments:
At 4:36 PM,
Anonymous said…
аз да ви кажа много не се кефя на депресиите... може би само когато са с мярка, ама пак не се е случвало да си прекарам готино по време на депресия. депресиите относно жени са си най-често срещаните, няма какво да се лъжем. те може и да са меланхолично, спокойни, едва ли не като откровения. после се случва да си мислим, че сме изглеждали глупаво (дори и в собствените си очи) ма аз гледам да не мисля такива неща. :) има си и романтика в депресиите, това съшо трудно може да се отрече. някой имат и вдъхновение тогава, аз - не. по-скоро гледам да пия бира, да пуша трева и т.н. ма и с тва и без тва диагнозата е ясна - 7 дена у дома на лекарства и отговори от типа 'ооо, не ми се излиза никъде, нямам настроение.' също така нещо друго важно дето щях да пропусна - добре е, когато в моменти на депресия имаш близко до себе си доверен човек, на който може да споделиш и да се довериш един вид..
Това ли беше темата? :))
At 12:08 PM,
Anonymous said…
депресия за седем дни?! е такава с мед да я намажеш! друго си е цяла есен да ти иде да се затвориш в килера с безкраен рипийт на даун ин а хоул в главата, и така докъм първи сняг... примерно. айде мерси за такава романтика...
At 5:07 PM,
Anonymous said…
а доколко, според вас, депресията има общо с апатията?
Post a Comment
<< Home