greenpeace love bite

идея нямам какво буди у теб горната снимка(Small teeth underneath the octopus на Borko Pusic), но си позволявам да ти разкажа следната кратка и ненатрапчива история, разказана ми снощи от приятел над 5-6 халби.

бившият му шеф на отдел бил някво избочено зомби от австралия. бари (нека го наричаме все пак някак си), като австралиец, по дифолт бил всякакъв сърфист и спрайт екстремист, като преминал и през стажуване на риболовен кораб. да, от тези, дето не се връщат с месеци, а седят нейде и чакат лодките да докарат улова. естествено, че най-резонният въпрос следва да бъде: 'добре де, а кво ебат тия момци?' ми, намирали си хората решение и на това, подавайки го в условната уста на уловени октоподи. преди подаването и олабването, обаче, милите съзнателни венци на божието творение не забравяли да извадят зъбите на октопода.
и така, решава бари да му го набута на октопуса. уединил се как си требе, но в нежността си забравя да извади зъбкии... упс! драма, нали? 'да би мирно седяло' или поне някакъв aussie-аналог минал като куршум през съзнанието току преди да заболи до край...
на помощ все пак се притекли колеги и вследствие на сложната им интервенция с ножове успяли да опазят достойнството на нашият херой. когато години по-късно напуснал офиса в софия, за да бъде промотиран за някакъв там, наследникът му се оказал сдържан и дистанциран латвиец. обсъждайки преимуществата и недостатъците на новия шеф, наще (подчинените) отсекли: 'е кво няма да е дистанциран латвиеца, да не е ебал октопод?!'