да си кажа казванката

бацинка, писна ми от сценаристи, агенти и продуценти. едните се имат за супер умни и иновативни, от малки искат да творят битиета и небитиета, клонирайки клишетата и повтаряйки едните и същи грешки на историята. вторите са ти уж приятели, ама ти държат правата. ебаси гадното: мисля, че е по-добре някой да ми бръкне с два натъркани с люта чушка пръста в гъза и да ги разтвори, отколкото да ми държи правата. и що няма кой да ми държи задълженията, дееба, в тоз шарен свят?! третите са най-лоши: в тях хляба, в тях и ножа. те казват на едните в какъв точно филм да те вкарат, а на вторите - как това да стане така, че да си най-преебан.

поука 1: независимостта е зависимост и обратното.
поука 2: степният вълк на хесе вие, много протяжно и много болно.
поука 3: шоуто трябва да продължи, поне до края на сезона - хората гледат.
поука 4: ако поуките са повече от три, много му мислиш.