сиганското лято, малелей...

... комай отече. шауърсите почват през ден, вдигайки меланколи-то на 1000. докато трескаво подготвям рекламните пекиджи за панаирот, пресмятам на ум какво още можех да ад-на към експириънсите през изтеклия сезон. бе, квото можахме - отразихме. есента може да е мразена от болшинството трътки на третата планета, но според древните манускриптажи на зерутата, именно това са месеците, през които можеш да си бръкнеш най-надлибочко в душицата, да поизчегърташ нещо загорелко, да смажеш с некой лубрикант, тук-там да китосаш. после фасагенче, латекс, гръцка мазилка и ред други козметики, ъф корс. зимата да стегне, да хване така, регенериращо, че после пак ю-хуууу - по върховете на въздушните кули и гребените на лайняните вълни. малко интензивна интровертност няма да навреди никому. ама малко, ейшшш! ;]