bobby goes wilson

ех, боби, боби... реши да бягаш по терлици ли, стар дяволе! нито подсказа, че в последните си телесни дни си решил да си направиш блог (от мен видя, нали?) , нито нищо... дотолкова си ме повлиял, че в момента съм сигурен, че ме чуваш и че ме слушаш внимателно от чисто новия си фнорд. и коментът ми въобще не е онова писмо, което все се канех да ти напиша. а можеше спокойно да е. няма да ми липсваш, боби, защото и без тва аз не съм те пуснал никъде да ходиш. ще си тръгнем заедно от гибелния ми параклис. като трю intelligence agents, заливащи се от смях.

отделно дето нямам думи.