i feel numb

не ми било равносметкаджилък, най ми било само няколко от хилядите пакети възприятия и съобразявания, пред които това място замлъкна през 2007-ма:

1. TOOL - на два пъти, в Белград и Истанбул. Упорито продължавам да отказвам да разказвам, просто няма нищо за разказване. Музика се не разказва, сине. Музика се живее.

А туй по гащите не е паста за зъби...

2. Баба - толкова мъничка в ковчега и толкова все-едно-си-е-жива-но-просто-заспала; не бях погребвал толкова близък човек. В разкаляните поповски гробища (където всъщност упорито се мести града) плаках: от вина, от гордост, от липса. От живот плаках. И усетих, че татко ми звъни не за хубаво на предния ден. Добре че поне доживя 3. - това си и искаше жената.

3. Брат ми - може и да изтървах "Мюз" у комшиите, ама оженихме батко! За най-хубавата мома, да са живи и здрави и, да, чакам си племениците (мн.ч., нали усети хватката?) Първоначално не мина без вечната сръдня и али-бали, ама после се направихме и двамата на великодушни. И се напихме, ама свинската се напихме. Иииху! Точно така, "играх на чалга". Още една добра новина по повод него: обвиъсли, човек от дарбата си няма как да избяга. Успех!

4. Джими Хендрикс - никога не съм вярвал, че някога ще избачкам нещо по специалността (която, ведри ми псевдо-столичанино, макар и изкарана в Шумен, съвсем не е "учител по английски", мама ти дееба крива, а е "Лингвистика и превод"). Ако се излъжеш и през февруари/март си купиш въпросното био, благодарение на издателство "Махалото", моля те, побързай и открий поне двадесет и три издънки в превода, които ти, без съмнение не би подминал/а. Нарежи си ги на ситно, овкуси и си ги 'апни: а наздраве!

5. Дивидитата - мда, лирическият герой смени 'хиликоптирити' с 'дивидитата'. Дали разривът настъпи след нервната криза вследствие на размазания баркод на формуляра за интервю в ЮЕс Ембъси, дали заради куцото интегриране на ИЕрПи-пенкилера,това отдавна няма значение. "Айчау!"- както винаги съм си го представял. Два месеца он се скита безработен, като минахме през гръцки софтуер за телекоми (където разбрах, че съм повече Маркетинг, отколкото Продажби), италиански административни сгради (където ме светнаха, че съм млад технократ, а не просто нужният домакин), рекламни къщи (където ми казаха, че идвам от село и искам голяма заплата, в контра на обратнопропорционалното твое твърдение, София; където след като се навих да бачкам за без пари, ме повръткаха достатъчно, та да им го завра точно кога решиха, че ме искат) и дори онлайн-казина (където получих два бона и половина без да съм работил и един ден). Накрая приех единствената длъжност, за която не бях кандитатствал. И май не сбърках, поне засега така изглежда...

6. Авторското писане - нали се сещаш, че клавиатурата е като мъдете/путито, т.е. не спира да сърби. И тъй като чесане му е майката, реших да не се правя на Големият Недостъпен, а кротко да заредя редове за киностраницата в таблоида, и за рубриката 'модернити' в списанието. За пари, да, продадох ебем-ти-и-уникалния стил за тридесет сребърника. За пуританите: споко, редактират ме надлежно, та на моменти все едно не съм аз. За симпатягите от клуба "копеле, мноо яко, ма на моменти не ти разбирам": споко, редактират ме надлежно, та на моменти съм смилаем. Виж, на познатия адрес http://www.rawknroll.net/ имам няколко репортажа и интервюта. Тва за опечалените, пхех... А, да, съвсем скоро и по други вестници и списания, треперете, сбръчкани ануси, един прашасал иде да се бучне точно къде вас!

7. Nick Oliveri (of the Mondo Generator) - като казах интервюта, е това беше фенският момент на 2007-ма. Изпихме му Гинес-а, козмелеск му предложихме, лафихме си, посмяхме се, цъкнахме са на фотата, сетлист артефактнахме, че и си покуфяхме после мъжката къде 'Универсиада'-та. Интервюто станало "прекалено фенско и фокусиращо върху това колко готини са авторите" (цитираме мастит онлайн-рок-радио-гуру тука). Е не, баце, айде малко рефреш на "журналистиката", м? И ние ядеме бонбонки тик-так, споко.

8. Новите парчета - е не, ама да... въпреки избягалия барабанист, въпреки над-10-часовите работни дни. Прелива, прелива: мъката на белия човек из камин ту геч я, кънт! Чъ, благодаря ти, че отказваш да изгубиш вярата си в мен и в целия филм! Треньоре на Doce Juniors, ела в Сф, на крака ти падам! Без вас двамата живот не става!

9. Новите ми зъби - благодарско на търпеливеца, който като един лауреат-миньор се зае с нелеката задача да пооправи нещата в Кухината, като междувременно ми разясняваше съвсем професионално ходовете във всяка от СпешълОпсите. Мда, и си говорихме за музика и дрога и изродии, проблем?

10. Усмивката Й.